Възрожденската черква „Св. пророк Илия“, която е един от символите на Севлиево, се намира в центъра на града, до Хаджистояновото училище, в което се помещава Градският исторически музей.
История:
Днешната черква е изградена през 1834 г. върху по-стара такава, за която се предполага, че е възникнала в края на XVII – началото на XVIII в., когато в града вече е имало значителна християнска общност. Според османските данъчни регистри през 1642 г. българското население е 17 %, следва спад и през 1751 г. то е 13 %. За добре функзионираща християнска община към средата на XVIII в. свидетелства фактът, че по това време в града има четирима свещеници. При старата черква „Св. пророк Илия“ е имало два метоха – на Зографския и на Рилския манастир. Към метоха на Зографската обител около средата на XVIII в. възниква първото килийно училище, в което атонски духовници обучавали местните българчета на четмо и писмо. Ранната дейност на църковната община и нейните връзки с големите духовни средища са засвиделствани с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Георги” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници, водени от църковния епитроп.
За участието на църковната общност във всички области на обществения живот през първата четвърт на ХІХ в. научаваме от Парусията на черквата „Св. пророк Илия”. По това време тя е водена (на български и гръцки език) от най-видния член на настоятелството и най-големият благодтел в Севлиевския край - хаджи Стоян Николов. Тази книга, която се пази във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция, е заведена през октомври 1824 г. В нея е отразено по какъв начин севлиевци се грижат за материалното благополучие на своя храм. В записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ в. черквата разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази (складови помещения), 2 фурни, множество църковни книги, покъщина и одежди и няколко хиляди гроша.
Преди да бъде изградено прочутото Хаджистояново училище, което и днес е издига в съседство на черквата, през 1820 г. в черковния двор се построява специално помещение за общинско килийно училище за над сто деца. То е създадено със средства на градската църковна община, със съдействието на отявления севлиевски гражданин хаджи Стоян.
През 1834 г. старата севлиевска черква „Св. пророк Илия” е обновена из основи и придобива днешния си план. Изграждането на новата църковна сграда и нейното облагородяване се случва благодарение на даренията и пожертвуванията на местни християни, като най-голям дарител из межди тях е хаджи Стоян Николов. Впоследствие, видният ктитор е погребан в двора на черквата, от южната страна. Но по ирония на съдбата не е поставена паметна плоча на гроба му и неговото точно място остава неизвестно.
Скоро след построяването, вътрешността на храма е украсена със стенописи и прекрасен дърворезбен иконостас, изработени от тревненски и самоковски майстори. В края на ХІХ в. към църквата са издигнати кубета, с което става още по-внушителна.
Черквата е изцяло реставрирана в началото на ХХІ в. и така отново заблестява с цялото си великолепие.
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. пророк Илия” представлява масивна, трикорабна базилика с притвор и една апсида. Олтарната част включва централна, полукръгла апсида, богато осветена и значително по-ниска от общото тяло на църквата. На източната стена в олтара са вместени пет малки полукръгли ниши. Първоначално черквата е имала само вътрешен притвор (нартекс), отграден от наоса с шест малки колони. По-късно е прибавен външен притвор (екзонартекс), използван за църковни канцеларии. Храмът е овенчан с два купола, лежащи върху високи барабани. Единият се издига над средния кораб, а другият - над емпорията (балкон), която заема западната част на сградата.
Олтарът е отделен от наоса с великолепен резбован иконостас, чието авторство е спорно. Според някои изследователи той е дело на поп Константин от Трявна и резбарите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев от Ново село (дн. квартал на гр. Априлци). Според други, иконостасът е изработен от македонски майстори от Дебър, а според Димитър Друмев, резбар е бил поп Койо Витанов от Трявна, но съществуват и други предположения. Но от който и да е бил изработен, едно е безспорно - иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, за което думите не са способни да опишат. Днес иконостасът е обявен за художествен паметник на културата от национално значение.
От старата черква са запазени две икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 г. За новия, красиво изработен, дърворезбен иконостас са били поръчани нови икони. Тези от царския ред за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв, а иконописецът Атанас Минчов изпълнява поръчка за някои от иконите от „горния ред”.
Изписването на църквата е станало в 1840 г. от тревненския зограф Цаню Захариев и Станислав от Самоков. Цялостното стенописване на вътрешността е извършено през 30-те години на ХХ в. То е дело на академични художници, които по един доста умел начин изписват куполите, арките и пандантивите.
Източници:
1. Баязов, Васил. Черти изъ живота на Севлиевския благодетель Хаджи Стоянъ Николовъ. В: Юбилеенъ сборникъ – Стогодишнина Хаджи Стояновото училище, 1844 – 1944 г., печатница „Братство“, Севлиево, 1944 г.
2. Йонков, Хр. и др. Севлиево и Севлиевският край през Възраждането. София, 1986 г.
3. Дамянов, Светлозар. Пет диамантени частици, Плевен, 2014 г.
4. Итернет сайт „Енориите“ - www.hramove.pravoslavie.bg